Младата актриса Виктория Иванова и пътят й до сцената на Варненския театър

Виктория Иванова е едно от новите лица на варненската театрална сцена, но зад гърба й вече стои сериозен и разнообразен опит. Родена е във Варна, завършва НАТФИЗ със специалност актьорство за куклен театър, преминала е през различни театрални трупи в страната, а от лятото на миналата година е част от трупата на Драматичния театър "Стоян Бъчваров". За първите месеци в големия театър, за притеснението и удоволствието да играеш на сцена, на която си израснал, и за уроците по търпение разказа самата тя.

Едновременно е много стресиращо и много приятно, някак уютно, каза Виктория. Връщането й в театъра във Варна не е напълно ново начало, преди да застане на сцената като актриса, тя е минала през различни позиции зад кулисите. Работила е като реквизитор, разпоредител, дори в рекламата на театъра.

Гледала съм едни и същи представления по няколко пъти на месец. А сега да съм на сцената с актьорите, които съм наблюдавала, е изключително вълнуващо, споделя тя. Притеснението преди всяко представление остава, но по думите й това е хубаво притеснение.

Половин година след като става част от трупата, актрисата признава, че реалността се е оказала по-лека, отколкото е очаквала.

Бях по-отпусната, отколкото си мислех. Много приятно ме изненада и колективът - младите колеги, с които бързо се сплотихме. В момента трупата е в много добра форма, подчерта Иванова.

Образованието й в кукления театър продължава да й помага и на драматичната сцена  - особено в работата с тялото, гласа и реакциите. Всички казват, че си личи, че съм куклена актриса, усмихва се тя. Като пример посочи участието си в коледна детска кампания, за която е трябвало да влезе в роля само за три дни. Справих се добре и това до голяма степен е заради рефлексите, които кукленият театър ми е дал, изказа задоволство тя.

Опитът й в спектакли за деца я кара да вярва, че именно детската публика е най-взискателната. Ако на децата не им е интересно, просто спират да те слушат и нищо не можеш да направиш. Възрастната публика е по-благосклонна, но и двете имат своята магия, направи актрисата.

В работата си с режисьори Виктория цени най-вече ясното водене. Когато знам накъде вървим и какво се иска от мен, тогава се чувствам по-свободна да импровизирам и да показвам нещо от себе си, обясни тя.

Днес актрисата гледа по-различно и на мечтаните роли.

Преди имах конкретни желания, но с времето разбрах, че някои от тях вече са ми се случили под една или друга форма. Не винаги това, което си представяме като идеално, излиза така на сцената, поглежда философски Иванова.

Ако може да се обърне към себе си в началото на обучението си в НАТФИЗ, тя би си дала един основен съвет и той е да има повече търпение.

Аз съм нетърпелив човек и често си казвах -това не е за мен, отказвам се. А после, когато дам шанс и продължа, виждам, че нещата се получават, разказа тя.