Между два свята: как Деница Юрге изгражда дом и идентичност в Унгария

Пътят на Деница Юрге към Унгария започва не с дългосрочен план или предварително начертана стратегия, а с любов и спонтанно решение. Българката, която днес живее със семейството си в Унгария, среща бъдещия си съпруг – унгарец – докато работи в кол център в София. "Той живя в България общо четири години. Запознахме се в кол център в София и там започна нашата история ", разказва Деница.

Първото им дете е родено в София, но когато съпругът ѝ получава предложение за работа в Будапеща, младото семейство взема решение, което променя живота им.

"Не се замислих много в дълбочина. Просто казах: отиваме. Бяхме изключително млади, много влюбени. Детето ни беше на годинка и не анализирахме рисковете – просто събрахме багажа и тръгнахме", спомня си тя. Напускането на страната обаче не е отказ: "В никакъв случай не приемам това като бягство от България. Според мен това беше естествено продължение на нашата история."

Първите месеци в Унгария се оказват изпитание. Макар и подготвена за "големите разлики", ежедневието поставя Деница пред неочаквани липси.

"Много трудно ми беше да свикна с липсата на сирене в магазина или с вкуса на киселото мляко. Изведнъж тези познати неща изчезват", казва тя. Към това се добавят и езиковата бариера, самотата и грижата за малко дете. "Често си задавах въпроса дали взех правилното решение", споделя българката. Днес Деница гледа на този период като на време на вътрешно израстване: "Това се случи, за да се изградя наново като човек".

Особено важна тема в разговора са децата и тяхното вписване в унгарската действителност. Макар днес вече да се чувстват уверени в многоезична среда, началото не е било лесно. "Когато тръгнаха на детска градина, имаха около година адаптация. Отказваха да говорят на унгарски, не искаха да се хранят там", разказва Деница. Постепенно обаче децата свикнали, а днес превключват естествено между два езика и две култури – нещо, което майка им възприема като богатство.

Българската идентичност заема централно място в семейния живот.

"До ден днешен не разговарям с децата си на унгарски – само на български", подчертава Деница. В дома им се готвят български ястия, правят се мартеници и кукерски маски. "За мен е важно да знаят откъде идват" – допълва тя.

Чрез социалните мрежи – YouTube и Facebook – Деница споделя рецепти, лични истории и впечатления от живота в Унгария. "Исках да покажа, че да си щастлив извън България не означава да загубиш своята идентичност", казва тя.  Освен това, по думите ѝ, Унгария е страна, за която в България се знае малко.

В този контекст Деница с особена гордост говори за българските градинари, оставили дълбока следа в унгарската история.

"Това е тема, която буди страшно много гордост в мен. Хора, дошли през XVII, XVIII и XIX век, са учили унгарците на земеделие. Те са построили българско училище и църква. Когато някой спомене българските градинари, винаги ми става много приятно", споделя тя. Днес българскотоградинарство е част от нематериалното културно наследство на Унгария – признание, което укрепва чувството за принадлежност.

Деница намира своята общност както сред българите в Унгария, така и онлайн. Децата ѝ посещават българско училище и танцуват народни танци.

"Това, което правите вие, е съкровищница – казва тя за рубриката "Българите по света" на Радио България – Зад всяко число в статистиката стои човек със своите мечти, страхове и надежди."

А съветът ѝ към онези, които обмислят да заминат? "Бъдете смели. Вземете в куфара си езика, традициите, спомените си – и чувството си за хумор."

Историята на Деница Юрге показва, че животът в чужбина не е отказ от България, а възможност тя да бъде носена, споделяна и запазена жива – дори далеч от нейните граници.

Вижте още:

• Ваня Которова от Будапеща - за народознанието като възможност засебепознание
• Българското самоуправление в унгарския град Мишколц отбеляза 30 години