Дълги години Фройд живее с двете сестри – Марта, официалната му съпруга, и Мина, неофициалната. След като и двамата се насищат на силното си сексуално чувство един към друг и се раждат шестте им деца, Марта се отдава изцяло на майчинството, дома и Фройд. Тя е изключително грижовна, не дава прах да падне върху него – не го безпокои с домашни проблеми, не позволява на прислугата и децата да му се мяркат пред очите и да му пречат. Изобщо, пренася цялото си майчинско чувство и върху мъжа си.
От друга страна, сестра ѝ Мина става негов сексуален и интелектуален партньор. Тя го придружава в пътуванията, държи се като секретарка и отчасти се грижи за писанията му, забавлява го с умни разговори. За себе си и Мина Фройд казва: „Ние сме хора екстравагантни, страстни и не чак толкова добри“, докато Марта според него е „напълно добра“.
На всичкото отгоре между двете сестри няма и капка ревност, така че това положение си остава валидно за цял живот. Нещата изглеждат така, сякаш от двете жени Фройд сглобява за себе си един цялостен образ, иначе буквално невъзможен. Ще ме извините, ако това звучи сексистки. Обаче то е просто описание на феномен, който е доста типичен за онази епоха, а и така поставя нещата самият Фройд, не аз.
От друга страна, да бъдем честни – кой ли мъж подсъзнателно не иска да се докосне до подобно съвършено съжителство. Пък и коя ли жена би се отказала от обратния вариант – да има хармонична връзка с двама мъже, единият от които я задоволява финансово и бащински се грижи за нея, а другият я докарва до екстаз в секса и интелектуалното бърборене. Но всичко това явно не е достатъчно за доктор Фройд – на този фон той проявява и бисексуалната си природа.
Когато Зигмунд Фройд се запознава с лекаря Вилхелм Флайс, двамата веднага установяват, че освен силно интелектуално привличане, между тях има и сексуална тръпка. Флайс живее и работи в Берлин, Фройд – във Виена, но те си пишат страстни писма и се виждат при всяка възможност. В едно такова писмо Фройд казва: „Да бих могъл да излея във вас целия си ропот, да обвия моята трептяща лампа с вашия спокоен пламък и да се почувствам отново добре“.
Няма да тълкувам по фройдистки смисъла на използваната образност, защото вероятно ще сгреша. Има индикации обаче, че страстта между двамата е повече интелектуална и по-малко сексуална. Неслучайно възможността поривите на либидото да се овладеят и да се трансформират в пориви на разума и развитието на интелекта е важна част от теорията на Фройд за отношенията между То, Аз и Свръх-Аз.
Към такава възможност насочва и едно писмо, в което 41-годишният Фройд пише: „Сексуалното вълнение не предизвиква повече интерес у мъж като мен“. Твърде млад е, за да не предизвиква… Но така или иначе, не знам и не искам чак толкова задълбочено да знам как точно са преминавали срещите на Флайс и Фройд, които те наричат „събрания“.
Знае се обаче, че веднъж, по време на такова събрание, Фройд припада и после дълбокомислено заключава: „В корена на инцидента има нещо, което е свързано с буйността на хомосексуалното чувство“. Бисексуалната природа на Фройд и Флайс обаче е не само онова, което ги събира, но и онова, което ги разделя.
По-точно, разделя ги идеята за бисексуалния импулс в човешката природа, която Флайс развива през 1903 година. Фройд първоначално я отхвърля, после я приема, но започва да твърди, че е негова собствена – и така разривът е готов. Известна е неистовата ревност на Фройд към добрите идеи и способността му да се разделя с всички, чиито виждания противоречат на неговите. В това отношение той сякаш цял живот остава дете, което пази играчките си и гони натрапниците от териториите, които смята за свои.
Голяма част от въпросите за сексуалния живот на Фройд засягат отношенията му с пациенти. Тук нещата не минават без проблеми, но в един момент той формулира важен постулат – за успеха на лечението лекарят не трябва да развива други, освен строго професионални отношения с пациента.
Съществува обаче една загадка, по която и досега изследователите спорят – връзката му с Лу Саломе. Фройд се запознава с нея през 1911 г., когато е на 55 години. Лу е шест години по-млада, изключително интелигентна и харизматична, и първоначално търси помощ като пациент. Скоро обаче се превръща в негов ученик и помощник.
Дали между тях е имало интимна връзка – въпросът остава открит. Аргументите, че възрастта им го изключва, звучат наивно. По-скоро остава неясно дали някой от тях би пожертвал дълбок човешки и професионален контакт заради подобен риск. Сигурно е само едно – Фройд никога не ѝ предлага брак.
На фона на всички смущаващи факти за личния му живот и ролята на сексуалния нагон в психоанализата, самият Фройд се придържа към нещо като строг викториански морал. Поне формално. Известен е случаят от пътуването му с Юнг в САЩ през 1909 г., когато признава, че е силно привлечен от американките, включително от проститутките. Но когато Юнг предлага да посетят такива, Фройд категорично отказва с думите: „Но аз съм женен мъж!“.
Разказвам всичко това, за да сме добре въоръжени, преди да преминем към не по-малко вълнуващата част от биографията му – създаването и развитието на психоанализата. Именно тя го превръща не просто в значима медицинска фигура, а в един от големите мислители на човечеството.
С идеите си – а често и с грешките си – Фройд създава база за възхода на мисълта през мрачния и прекрасен ХХ век.
Смята се, че Фройд достига до психоанализата по обиколни пътища. През 1885 г. е на специализация в Париж при д-р Шарко, който използва хипноза. По-късно Фройд стига до извода, че симптомите могат да се повлияят и чрез съзнателно възстановяване и разказване на травматични спомени.
Така психоанализата се ражда не като философска система, а като резултат от натрупване на практически наблюдения. Съществуват и мнения, че Фройд е по-скоро мистификатор, създал своеобразна психиатрична научна фантастика. Но независимо от оценките, влиянието му остава огромно.