Автор:
Паолина Комсалова
понеделник 12 януари 2026 11:15
понеделник, 12 януари 2026, 11:15
СНИМКА: Фейсбук страница
Размер на шрифта
На 12 януари 2019 година Пловдив беше светлина, очакване, радост, престиж, любопитство и... доза скепсис, разбира се. Тогава се откри Европейската столлица на културата. Пак беше ледено студено. В края на седмицата този спомен ще се върне фестивална програма, а точно днес - ще го събудим със Светлана Куюмджиева, тогава директор на фондацията - организатор.
За мен е доста мил този спомен и е много ценен и ме връща в много интензивен момент от живота ми, много изпълнен с преживявания и със срещи. И да, днеска пак е точно толкова студено, колкото беше и тогава. Спомням си как , треперехме на кулата с с поредните интервюта да обясняваме какво предстои, каква ще бъде програмата и много се радвам, че колегите ми намериха сили и възможност за да честват тази годишнина отново с културна програма и тази година.
Светлана Куюмджиева припомни, че Европейска столица на културата е процес, който започва още с решението, че градът ще кандидатства за тази титла и с началото на подготовката за нея. Тя е приоритет и това успя да се запази толкова много време вече след титлата като знак за Пловдив, като постижение, което е останало по-трайно, че културата все пак може да бъде двигател за развитието на града.
Това е едно ново летоброене, защото Пловдив завинаги ще остане първата за България европейска столица на културата, което беше нелек опит да се прокара тази пътека, но пък а мисля, че успяхме да привлечем всички, които по някакъв начин са в културата да участват в подготовката, в самата реализация и във всяко едно от събитията.
Европейска столица на културата създаде рефлекс в културния сектор за работа с проекти към кандидатстване по проекти, отчитане по проекти, а управление на самите събития, допълни Куюмджиева и акцентира върху уменията, които проектът е развил- наистина невероятен професионален и бърз рефлекс успяха да развият пловдивските културни институции за тези години, за да подготвят много бързо проекти, бюджети, да кандидатстват по този по тази програма, която мина през миналата година.
Световната пандемия прекъсна естественото развитие на този проект след неговата реализация и а и това са неща, които останаха непреживяни, кментира Светана Куюмджиева. Добави и засилването на поляризацията в обществото.
За съжаление това ЗАЕДНО, за което толкова много се борихме беше много повече реализирано тогава, отколкото е сега.
По отношение на репликите, е след ЕСК не е останала нова културна инфраструктура, Куюмджиева сподели, че и днес и днес в този спор продължава да е на страната на културните събития.
Европейска столица на културата не е олимпиада, че да оставяме стадиони след нас. В този спор аз съм на страната на съдържанието.
Интервюто е в прикачения звуков файл.
По публикацията работи: Паолина Комсалова