Кризата в партийната система е сериозен проблем за България

Какви са амбициите и възможностите на политическита партии за политическата година преди предстоящите избори?

Според доц. Албена Танева – ръководител на катедра „Публична администрация“ в Софийския университет, промените в Конституцията направиха нещо изключително важно – да осигурят функциониращ парламент дори при служебно правителство. Тя подчерта: 

Това е важно, защото парламентът е единственият реален механизъм за контрол върху изпълнителната власт. Липсата на такъв контрол в миналото е довела до спорни и вредни решения, вземани еднолично, макар и не непременно с лоша умисъл. Управлението на държава не може да се оставя в режим на еднолична отговорност. 

В същото време стесняването на кръга от потенциални служебни премиери създава практически затруднения, но е оправдано, защото така се въвежда критерий за опит и реална отговорност при заемането на висши държавни постове, смята доц. Танева и добави, че не е изключен и сценарий, при който да не може да се състави служебен кабинет и страната да бъде управлявана от правителството в оставка, тъй като държавата не може да остане без управление.

По думите ѝ президентът няма възможност да блокира процедурата по предсрочни избори, защото някой трябва да управлява и да подготви страната за вота. Въпреки процедурните рискове, доц. Танева не очаква ситуация без изход. 

Доц. Танева е на мнение, че много по-сериозният проблем е кризата в партийната система. Тя посочи, че данните от социологическите проучвания показват рекордно ниско доверие не само към държавните институции, но и към политическите партии. И напомни, че партиите са посредник между гражданите и властта, тъй като в страната има представителна демокрация и когато те губят легитимност, се стига до дълбоко отчуждение от политическия процес. А то отваря пространство за нередности – включително купуване на гласове, чиято тежест е много по-голяма при ниска избирателна активност, каза политологът и добави: 

Декемврийските протести бяха именно израз на такова разочарование – нехомогенно по политически предпочитания, но обединено от гнева срещу злоупотребата с власт и усещането за задкулисие и „дълбока държава“. Това е отговорност, с която всички партии трябва да се съобразят. Корупционните практики не могат да бъдат сведени до едно име или една партия – те съпътстват различни периоди и управления през последните 30 години.

Същевременно доц. Танева отбеляза, че с промяната на поколенията пространството за подобно политическо поведение постепенно се стеснява, защото по-младите поколения са формирани в условията на политическа свобода и имат по-високи изисквания към управлението и общественото бъдеще.

По думите ѝ очакванията за предстоящите избори са за силно фрагментиран парламент и никоя партия няма реален шанс за абсолютно мнозинство. Според доц. Танева търсенето на „спасител“ или индивидуален политически месия е опасно, защото подобни формации са се появявали и преди, но не са дали устойчиви решения.

Тя изтъкна, че въпреки политическата нестабилност страната отбелязва и значими постижения – членството в Европейския съюз и еврозоната, в Шенген и относително стабилното институционално развитие, случващи се „въпреки, а не благодарение на политическите сложности“.

Разочарованието от последните месеци не се трансформира и в еднозначна подкрепа за президента Румен Радев, отбеляза още доц. Танева. И добави, че институцията на президентството традиционно генерира високо доверие, но опитите президентите да се превърнат в партийни лидери често завършват с провал. 

Според нея остава отворен въпросът дали системните партии – включително БСП – ще успеят да надхвърлят твърдите си ядра и да възстановят доверието на гражданите. Доверието не може да бъде свързано с миналото, а с очакването какво ще се случи утре, подчерта доц. Албена Танева.