"125 диалога с изкуството" по повод 125 години Художествена галерия Казанлък

2026-та е важна година за Художествена галерия - Казанлък. Навършват се 125 години от създаването на една от първите художествени сбирки в България.

По повод юбилейната годишнина колективът на галерията е подготвил богата програма от изложби, културни събития и срещи с изкуството, които ще се реализират през цялата година.

Събитията започнаха през миналата седмица със снимките по проект, наречен "125 диалога с изкуството". В залите на Художествената галерия в Казанлък бяха заснети личните срещи между хората и изкуството.

Всеки можеше и все още може да стане част от това уникално преживяване и да се срещне лично с картина, извадена специално за него от депото на галерията. По проекта работи журналистът Васил Христов, а визуалната концепция и заснемането са дело на известния български фотограф Цветан Игнатовски:

"С този проект искаме да покажем, че да се говори за изкуство съвсем не е трудно, може да го направи всеки, стига да не се страхува", коментира  директорът на Художествена галерия – Казанлък, Пламен Петров, с когото разговаря Димитрина Николова.

"Защото изкуството се създава не за да разделя, не за да ни дистанцира, а напротив – да ни обединява да мислим заедно върху теми, които иначе в делника понякога ни отбягват и ни напомнят, че има по-важни неща освен собственото ни физическо оцеляване. Именно за тях се говори и в музеите, а в частност – и в художествените музеи, какъвто е Художествена галерия – Казанлък", допълва Пламен Петров.

За тези диалози с изкуството и за останалите събития, които ще бележат юбилейната 2026-та, чуйте повече от интервюто на Димитрина Николова с Пламен Петров.

През 1901-ва  година Петър Топузов и Иван Енчев-Видю отварят в Казанлък "Музей за старини и изкуства". Първата творба, която слага началото на най-ранната в България художествена сбирка, е поръчан от Топузов акварел на тогава 19-годишния художник Радомир Мандов – "Останки от цар-Асеновата крепост".

Благодарение на неуморните усилия на художника Иван Енчев-Видю в периода 1902 – 1906 г. постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис Михайлов и др.

В периода 1930 – 1958 г. директор на музея и галерията е художникът и писател Димитър Чорбаджийски–Чудомир. Той успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт.

Художествената галерия притежава ценен фонд от живописни, графични и скулптурни творби на именити български художници, колекция от икони и щампи, колекция екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства.

Художествената галерия в момента притежава ценен фонд от живописни, графични и скулптурни творби на именити български художници, колекция от икони и щампи, колекция екслибриси и сбирка от декоративно-приложни изкуства.

Постоянната експозиция показва 266 живописни и скулптурни творби, подбрани от фонда на галерията. Тя включва:

- Колекция от 57 икони (17 – 20 век);

- 95 творби на 59 художници, свързани с Казанлък (Петко Клисуров, Иван Вълчанов, Иван Енчев-Видю, Захари Желев, Иван Милев, Иван Пенков, Чудомир, Мара Чорбаджийска, Станьо Стаматов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Трингов, Васил Бараков, Христо Песев, Мара Йосифова и др.)

- 171 творби на 88 бележити български художници като Иван Мърквичка, Антон Митов, Никола Кожухаров, Стефан Иванов, Борис Денев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Илия Петров, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Александър Петров, Димитър Казаков-Нерон, както и скулпторите Александър Андреев, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Анастас Дудулов, Петър Рамаданов, Иван Лазаров, Любомир Далчев, Васка Емануилова, Христо Песев и др.

Галерията предлага на вниманието на ценителите и 2 експозиции с творби на именитите художници Дечко Узунов и Ненко Балкански, разположени в родните им къщи.

На 24 май 2023 г. като филиал на Художествена галерия – Казанлък е открит официално музей "Ахинора". Някогашната къща на семейство Станчеви е превърната в музейно пространство за една-единствена картина. Тя обаче е сред най-ценните творби, съхранявани в града на розите – картината на Иван Милев от 1925 г., която той дарява на родния Казанлък само няколко месеца преди смъртта си – картината "Ахинора".

В новото музейно пространство са оформени две експозиционни зали – една, оформена като постоянен дом на Иван-Милевата картина, а другата като зала за временни изложби.